В България няма техника, която да установи колко е месото в колбасите. Може ли това да доведе до злоупотреби с новия стандарт "Стара планина" и да бъде опасно за здравето на хората - отговорите потърси Рада Домусчиева.

В лабораторията за контрол на продуктите от животински произход разполагат със специални серуми, които България купува от април насам, за да се изследва съдържанието на четири вида месо - пилешко, телешко, свинско и конско в колбасите и в продуктите от кайма.

Екипът на bTV направи свое проучване за това могат ли хората да разпознаят има ли месо в колбасите и в продуктите от кайма. За целта на експеримента бяха закупени кайма от свински шол от 8 лева за килограма и кайма, два пъти по евтина - един лев пакетчето от 250 грама. Бяха купени и кренвирши от 1,98 лева за триста грама и от 2,50 лв. за 400 грама.

Няколко столичани опитаха от двата вида. От кренвиршите беше предложено и на няколко улични кучета. Те обаче не поискаха да ядат от колбасите.

Екипът провери и по какво се различават кюфтетата от готова кайма и от смляно на място в магазина месо.

Изследването с кюфтетата показа, че в каймата, която беше смляна на място има повече вода и кюфтето се смали повече, след като беше изпържено. Кюфтето от по-евтината кайма запази и формата, и размерите си. То остана по-светло и лесно се разтроши.

От Лабораторията за контрол на качеството и безопасността на хранителните продукти от животински произход заявиха, че могат да изследват наличието на месо в колбасите, количеството му и спазването на рецептите за стандарта "Стара планина". Лабораторията разполага с цялата необходима техника за това, заяви пред bTV нейният ръководител професор Йордан Гогов.