Добрите хора, с които ще ви срещнем днес са лекари. Те спасяват двегодишно дете с тежка диагноза. Мариана Векилска разказва история, в която усилията на лекарите излизат извън рамките на професионализма.

Инфекциозната клиника в болница "Света Анна". Пациент: Андрей, 2 години. Диагноза: бактериален менингит.

"Влошаването става за минути, да не казвам часове, но в рамките на час и нещо - екстремно влошаване", обяснява д-р Петър Петров, началник на инфекциозното отделение.

Силно обезводняване, гърч, мозъчен оток, кома. Преди да загуби съзнание, Андрей крещи от болка в главата. Лекарите са смазващо откровени: "Почти няма надежда". Нито време за губене. Детето трябва да бъде преместено в отделение в друга сграда. Д-р Петков го грабва: "Буквално го взех на ръце и го пренесох. Трябваше по най-бързия начин да го заведем до клиниката".

Втора реанимация в болница "Света Анна". Родителите са без думи. Не е останало какво да си кажат. Само чакат. "В началото ние не можехме категорично да им дадем положителна прогноза и те доста интелигентно успяха да подтиснат всички тези първични емоции, като тревогата, паниката и ни съдействаха тотално", разказва д-р Пламен Франгов.

Опасността за живота вече е опасност от трайни последици. Водещи специалисти в болницата обсъждат следващите си ходове.

"Видях сестри, които плачеха в тежките моменти, видях и голяма радост при първите положителни резултати. А ние много се радваме, че го върнахме на 100 процента", споделя още Франгов.

Андрей днес можеше да е само спомен. "Благодарение на тях - на тези добри хора, на тези ангели за нас, сега се радваме на това прекрасно детенце - живо и здраво! Нямам думи - не зная как да се отблагодаря на тези хора", казва майката на момченцето Весела Захариева. Тя още не може да повярва, че детето й е живо. Разплаква се. До болка стиска ръце в скута си. Всеки дребен спомен връща ужаса в ума й. Вече е губила сина си. В мислите си, докато е чакала:

"От цялото си сърце и душа искам да им кажа едно голямо благодаря. Благодаря, че ги има тези хора, че съществуват, че са истински професионалисти и не бива да губим вяра в медицината!".

"На Андрей ще му пожелая през целия си живот да се ползва с толкова любов, колкото получи от нас и от родителите си. А за нас... и за нас малко любов пожелавам", казва д-р Франгов.