Старшина Надежда Новоселска, медицинска сестра и подполк. Александър Парашкевов, военен хирург разказаха впечатленията си след завръщането си от Хаити - страната, която пострада след силно земетресение на 12 януари.

"Екзотични дървета, израснали като че ли от сандвич от бетон и тела. На това място можеш да видиш част от църкви, хора, които са оцелели, стоят по руините на църквата пеят песни – мелодията е ритмична, дори приятна, а песента им плаче. (...) Когато направиш нещо, свързано с работата си, помогнеш на някого и видиш в очите му благодарност – по този начин се оцелява психически на такова място като Хаити след земетресението", разказва Новоселска.

От своя страна подполк. Парашкевов сподели: "Хаитяните живеят много близко до природата, това може би ще им помогне да преодолеят тези загуби чисто в човешки аспект. Когато пристигнахме в Порт-о-пренс, наистина е много трудно да ви опиша един мъртъв град. Не мога да си представя, че за 30-40 секунди, колкото е траел трусът, две трети от града да ги няма. Не съм виждал такава картина – хиляди бездомни, стотици хиляди ранени, точната бройка на загиналите не е установено и може би никога няма да се установи. Вместо квартали – палатки.

Пристигнахме на десетия ден, когато острата фаза е преминала, шокът е преминал, но нямаше все още живот. Медицинският проблем, който върви с такава криза, макар и хуманитарен, той ще си остане през цялото време. На преден план излизат липсата на храна, вода, подслон. Щастлив съм, че България е част от международната солидарност".

Надежда Новоселска разказа нещо, което силно я е впечатлило: "Дойде бременна жена, млада жена, загубила двете си деца при земетресението. Много щастлива, че нещо е оцеляло след този трус, понеже половината болница беше разрушена, бях видяла една акушерска слушалка, взех я и изтичах да чуя тонове, нещо, някакъв живот. За жалост оказа се, че не е бременна, голяма миома. Толкова се разтроих, че нямах сили да я погледна в очите. Обърнах се и се просълзих, тя обаче дойде, докосна ме за ръката и беше благодарна, че съм съпричастна с нея".

Д-р Парашкевов също сподели свое силно преживяване: "Дойде една девойка, на видима възраст 20 години, която беше с ампутирани крайници – ръка и крак. Когато трябваше да й правим превръзки, тя вместо да вика от болка, пееше. Това няма да го забравя никога".

"Помощ наистина идва. Виждахме, летището, макар и затворено, беше отворено за товарните самолети с помощи от цял свят. Разпределението изисква добра организация на местните структури и органи, които все още не работят. Но с външна помощ нещата ще тръгнат", добави д-р Парашкевов.

"Въздухът е много тежък там. Като сложим, че има загинали, трупове все още неизвадени. При много от разрушените сгради имаше табели с надписи: "Помогнете, тук има трупове", пред лагери имаше надписи "Помогнете ни, нуждаем се от храна и вода". Трагедия!", каза още подполковникът.