В бюджета на страната за следващата година има няколко защитни механизми срещу „заразяването” ни от европейската криза.

Според икономиста Йордан Матеев на първо място това е наличието на фискален резерв.
Правителството се опита да намали неговия минимален размер, но се стигна до запазване на тези 4,5 млрд. лева. Това са средства за лоши времена и дават сигурност на българската икономика и инвеститорите.

Друг защитен механизъм срещу рискове е резервът в бюджета, който се заделя всяка година.

За разлика от други години обаче липсва друг важен механизъм, а именно харченето на 90% от бюджета. Едно такова решение и сега би увеличило сигурността на икономиката.

„ Другото нещо, което може да се направи, за да се намали риска от криза, е да се балансира бюджетът. В момента има заложен 1,3% от БВП дефицит. Ако той бъде сведен до 0%, рискът ще бъде по-нисък”, подчерта Матеев.

Дори да сме далече от "гръцкия сценарий", и географското ни положение и членството ни в Евросъюза ни държат много близо до тази гореща точка.

В световните медии отново се върнаха прогнозите за възможна рецесия.

Според Матеев гръцката криза може сериозно да засегне целия ЕС, въпреки че южната ни съседка сама по себе си е една малка икономика. Същността на проблема е в прехвърлянето на недоверие към Испания, Италия, Португалия и Ирландия, смята икономистът.

Ако пазарите повярват, че ЕС не може да се справи с Гърция и самата тя не желание да се пребори с проблемите си, тогава катастрофата може да се пренесе трайно в еврозоната.

„Недоверието означава по-високи лихви за Испания и Италия, които ако спрат плащанията си, това ще значи дълг от 3 трилиона евро – дълг, който никой не може да плати. Този катастрофален сценарий може да доведе до разпадане на еврото”, прогнозира Матеев.

Тогава е възможно Германия да напусне еврозоната.

А тъй като българският лев по закон е свързан с германската марка, ако в Германия тази валута се възвърне, това ще направи нашата икономика по-стабилна, смята икономистът.