Светият Синод реши да обяви за светци жертвите на Баташкото клане през 1876 г., както и осем монахини и двама духовници от град Априлци, посечени от османски башибозуци.

Канонизацията на жертвите на Баташкото клане ще стане след месец - на 3 април 2011 г. в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София.

"Видях костите им, някои още с парчета месо по тях - натрупани в една низина, където ги глождеха кучетата. Нито една къща не беше останала цяла в тази прекрасна долина. Тук са погинали над 5 хиляди души. Разпилени човешки кости, черепи, ребра, глави на момичета - все още украсени с плитки от дълги коси"

Така започва разказите си за видяното няколко месеца след клането американецът Юджийн Скайлър. Разкази, които са още живи в спомените на наследниците на оцелелите от събитията в Батак.

„Било е такава зверска гледка, че по пътищата, навсякъде заклани мъжете, бременни жени клани, децата вадени от утробата и клани - такава зверщина са проявили”, разказва Баба Мария спомените на дядо си, който по време на кланетата е бил на 12 години.

Няколко дни трае свободата и еуфорията на батачани. След това само за 4 дни градчето и бунтът са смазани. Първите масови убийства започват от къща на рода Богданови. Била е като крепост и скривалище за над 300 мъже, жени и деца.

Само от тази къща са извлечени и заклани близо 200 моми. Костите им заедно с други са погребани в една от общите могили над Батак.

Опиянението от въстанието свършва, когато хората виждат, че не могат да удържат 10-хилядната окупация на башибозука. Първенците предават оръжието и се надяват селото да бъде пощадено. Такава е и уговорката, но тя не е спазена.

В началото на април Българската православна църква ще обяви за светци всички жертви от Батак и Априлци.