Съвременната боза – химикали, добавки и никаква ферментация
Вкусът на напитката вече се постига с химически реакции, а множеството забранени добавки могат да бъдат и опасни
Видяна: 1818|
Коментари: 8

Топ предложения


  • 0
    0
Боза
Снимка: wikipedia.org

40 години след запомнящата се сцена от филма „Момчето си отива" бозата не това, което беше. Едва ли много от нас си дават сметка, че в баничарниците и сладкарниците вече не се продава боза, а нещо, което лъже вкусовите ни рецептори, че пием това, което едно време беше бозата.

„Между класическата боза и това общото е много малко. Просто оригиналната боза е биотехнологичен продукт. Тя ферментира, за да стигне този вкус. Когато имаме подсладители, няма ферментация”, обясни Сергей Иванов - експерт по безопасност на храните.

Казано по-директно - вкусът на бозата днес се постига по химичен път, вместо с ферментация за натурална захар и просо. Химическите вещества успешно заблуждават вкусовите ни рецептори, че пием натурална ферментирала напитка. Днес натурална в бозата е само пшеницата, а процесът на производство няма нищо общо с бозаджийството. „Истинска боза има, но е много малко и преобладава тази с подсладителите”, коментира в студиото на bTV Атанас Дробенов, който е главен експерт от Агенцията по безопасност на храните.

боза
Иванов посочи, че в един тип напитка има четири вида изкуствени подсладители. Към химическите съединения, които заменят вкуса на ферментирала ръж и натурална захар, производителите често използват и антибиотик като стабилизатор, който позволява бозата да не се разваля. Така добрата стара боза от шест стотинки вече е боза от 4-5 химикала.

Химията е толкова напреднала, че ако не прочетем етикета, никога няма да разберем, че това не е боза. Затова производителите масово са се ориентирали към смесването на химически съединения вместо към традиционното бозаджийство.„Това, което е без ферментация, е много по-лесно, много по-компромисно като оборудване, защото при ферментацията трябва да се чака. Трябва да се поддържа закваска. Съвременната боза е бърз и лесен за правене продукт, в който се прави компромис с качеството”, обобщи експертът по безопасност на храните.

Забранени или силно отричани добавки

Някои от добавките, които се забъркват, за да се получи съвременната боза са забранени или силно отричани в различни места по света. Независими изследвания разкриват шокиращи странични ефекти след консумацията на веществата, съставящи химическата напитка, която се продава като боза.

Първата добавка е Ацесулфам. Подсладителят е многократно по-евтин от натуралната захар. Съдържа метилов етер, който влошава работата на сърдечно - съдовата система, и аспарогенова киселина - тя оказва възбуждащо действие върху нервната система и с времето може да доведе до пристрастяване. Продуктите, в които се съдържа ацесулфам, не се препоръчват на деца, бременни и кърмещи жени. Безопасна доза за добавката с код Е 950 е не повече от 1 г на ден.

Втората добавка, която помага на производителите да ни заблудят, че пием истинска боза, е Аспартам. Европейският код на добавката е Е951. Аспартамът е известен още като Нутра Суйт.

В бозата от произволни софийски баничарници има и Цикламат. Веществото с код Е 952. Той носи характерния леко резлив вкус, сякаш е ферментирала. - Цикламатът е, забранен в САЩ и Великобритания, но е позволен за употреба в ЕС. Лабораторни изследвания върху мишки доказват, че цикламатът е канцерогенен и причинява рак на пикочния мехур, отразява се пагубно върху плодовитостта и причинява генни изменения. Производителите обаче бранят цикламата с тезата, че хората не са мишки и вредата на препарата настъпва само при консумация на големи количества.

Атанас Дробенов заяви, че бозата с подсладители трябва задължително да бъде етикирана и обозначена, а производителите са задължени да спазват това изискване. От следващата година влиза изискване за големината на буквите, с които производителите изписват текста, че в напитката има подсладители, което да се справи с „дребния шрифт.”

Иванов коментира, че проблемът при бозата е в количеството на тези технологични добавки. „Те се контролират чрез европейското законодателство. Там има за всеки тип храна и за всеки тип напитка определено количество. В безалкохолните, да кажем, вие може да сложите до 200 милиграма на литър. Т.е това се наричат максимално допустими дози. При бозата, което е типично българско питие, ако ние проверим колко има, дори да установим, ние няма въз основа на какво да кажем, че е опасно, защото няма регулация. Може да се предположи, че са доста големи количествата”, посочи експертът.

Добавката Е 954, известна като захарин, завършва коктейла от химически препарати, които правят тази напитка да има вкус на боза. От 1989 година, след множество лабораторни изследвания Службата за здравето в Калифорния, обявява захаринът за канцерогенен. От тогава препаратът е забранен в Канада защото се смята за вреден химикал. В САЩ е разрешен, но задължително върху опаковката трябва да се постави надпис, че повишава риска от рак.

Към подсладителите, някои от популярните производители на боза в България, добавят и консерванта Низин с код 234. Низинът е антибиотик, който удължава живота на напитката, позволява й да се съхранява дори при стайна температура, но освен вредните бактерии в напитката, убива и някои полезни в организма. Затова не се препоръчва консумацията на низина в големи количества.

В крайна сметка всички тези вещества са разрешени за използване в България, но достатъчно ли е това, за да сме спокойни, че бозата, която пият децата ни, не вреди на здравето?

„Не бих казал, че съвременната боза е опасна, но тя няма полезните свойство на класическата боза. Липсват и продуктите от ферментацията, които придават не само вкуса, но и по времето на ферментацията дрозите и бактериите отделят полезни вещества като феноли, витамини, които придават и вкус, но и качества на бозата, докато при липсата на ферментация, това, което има в тази боза е това, което има в нормалното зърно от пшеница. Нищо друго, плюс подсладители”, категоричен е Сергей Иванов той добавя, че не е вредно, но не е и полезно, а съветът му към хората е, тъй като не може да се мине без тези изкуствени подсладители, да ги избягват колкото могат и да четат етикетите.

Радомир е символ на българската боза, а образа на бозаджията е увековечен с паметник в центъра на този български град. В Радомир все още се произвежда и истинска боза, която вече се казва с претенциозното име "био боза". Тя обаче може да бъде намерена само в специализираните био магазини или в големите вериги магазини и струва три пъти повече от масово разпространената химическа боза. Тук възниква въпроса защо държавата ни няма стандарти и химическия продукт е окупирал търговското име "боза", а истинската напитка вместо просто боза, се казва БИО боза?

Вместо да остане здравословна алтернатива на доказано вредните газирани напитки от световни марки, българската боза е загърбила своята идентичност и е тръгнала по химическия път, за да бъде евтина. Производителите на истинска боза, от своя страна, не намират място в популярните баничарници, защото добрата старата истинска боза, от 6 стотинки, вече струва лев и 50. Дробенов успокои, че добавките в храните не са опасни когато са в норма и в случаите, че не се прекалява с консумацията.

Коментари (8)
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре
Вашият коментар: