По ново му се казвам Карамфил, по старо му Хайредин. Така се представя на пасището над родопското село Момчиловци Карамфил, който се грижи за стадо от 500 овце. Той от 20 години се занимава с животни. Разказът му за това, с което се занимава следва логиката на начина, по който се представя, сега и тогава ...

Той е овчар, наричан в региона чобанин и единственото, от което разбира е как да отглежда овце. Нищо не разбира от европейски субсидии и със сигурност не е в състояние да напише какъвто и да е проект. С това се занимава човекът, който е собственик на животните. Той следва собствената си логика и представа за това, което се случва, и смята, че има някакъв проблем. Чуди се защо негови колеги не искат да се занимават с отглеждането на овце и защо от година на година вместо стадата да се увеличават, те намаляват. За него всички приказки за стандарти и изисквания към качеството на мляко, сирене и начин на отглеждане на животните са още по-неразбираеми. Логиката го отвежда назад във времето и той се пита, как поколения назад неговите дядовци и родители са преживяли до 90-100 години без да им е налагал някой изисквания и стандарти.

Карамфил грабва една буца овче сирене и го показва. Това е сирене от овче мляко. Тази бучка става от четири литра овче мляко. Това е истинско сирене, останалото, което уж е по някакви стандарти, не знам какво е.

Според него изисквания и стандарти се пишат в канцеларии и от хора, които той никога не е виждал и няма да види. Той дори се шегува, че с негов приятел смятат да направят по една дървена овца и крава и да ги поставят на някое шосе, за да може хората да не забравят как изглеждат тези животни, защото, според него, и това ще се случи.

Твърдението му има своята логика, защото дори в намиращото се на близо село Момчиловци навремето е имало 750 крави, а днес те са около 10. Навремето Хайредин си спомня стада от 2-3 хиляди овце, днес европеецът Карамфил пасе 500 и това се брой за голямо стадо. Както се казва „ово е стандарт"!