Запознах се със Страхил преди четири години. Тогава само на 9 години, той впечатляваше с ездата си и характера, който проявява. През изминалите години той продължава да язди и да живее с конете, които баща му отглежда.

Четири години са доста време и днес Страхил вече е толкова стабилен на коня, че дори възрастните ездачи са респектирани от него. Нещо повече - на състезанията по уестърн езда в три от дисциплините той е сред първите трима.

По време на прехода от село Желява през връх Мургаш до село Ябланица, той е неудържим и се налага да бъде приканван да намали темпото. Докато изчаква другите, Страхил постоянно прави разни номера. Сред любимите му е този да води два коня като е стъпил на гърба на единия и другия кон. На въпрос не е ли опасно и не е ли падал, той с усмивка отговаря, че не е падал, но все някога и това може да се случи. Иначе по детски отговаря, че прави това, за да не води коне на два пъти до някъде, така било по-рационално.

Страхил живее както неговите връстници. Ходи на училище, има профил в социалната мрежа, но за разлика от приятелите му, той не обича да седи пред компютъра. Смята, че това е загуба на време и те лишава от възможността да се наслаждаваш на истинските неща в живота. Той не си спомня кога се е качил на кон, но всичко, което е научил за тези животни, го дължи на баща си.

Конете, който отглеждат, ги използват за да предлагат планински разходки. Така Страхил вижда и своето бъдеще - да отглежда коне и да бъде сред природата.

На третия ден след прехода в седем часа сутринта Страхил и баща му поемат към Враца. Очаква ги около 90 километра езда в планината. На фона на изгрева и изпаряващата се роса Страхил е все така усмихнат и кипи от енергия. Само след няколко дни той ще участва в състезание за издръжливост на коне, което ще се проведе в Копривщица.